УЧИЛИЩЕ "Св.Св. Кирил и Методий"

ГАЛЕРИЯ И СТАТИИ - главна -->
ГАЛЕРИЯ И СТАТИИ ( 2003 - 2004 )

"За трети път - едно ново начало" -
Димитрия Бакърджиева

"Добре дошли В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ" -
Ива Беличка

Отзиви от ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН

БЛАГОДАРНОСТИ

"Българското Училище посреща Новата 2004 година
Огнян Янев

"Българското Училище посреща Новата 2004 година
Христина Василева

Модерни танци за деца

*****************************************************************

Влизане в първия
учебен час

Пита с
българската азбука

Поздравлвния от Посолството и Консулството

Гости

Трета учебна година
(2003 - 2004)

Модерни танци
за деца

Коледа

8 МАРТ

ЗА ТРЕТИ ПЪТ –
ЕДНО НОВО НАЧАЛО …
Димитрия Бакърджиева

За трети пьт – едно ново начало за Бьлгарското Училище “Св.Св. Кирил и Методии” в Монреал.
Независимо от хилядите километри далечност, България отново изгрява над нас в утрото на 14 септември. Един от най- вълнуващите за народа ни празници дойде (макар и часове по-рано) за да развълнува и българите в Канада.
Първият училищен звънец… Цвете в детските ръце… ”Родна реч омайна,сладка…”. Широко разтворени врати… Училищен праг… Мотиви от една картина скътана в паметта на всеки от нас. Незаличима!… И после - менчето накичено със здравец, плиснало вода по пътя … и пожеланието за “наслука”.
Защо да не съхраним частица от тази самобитна картина и в съзнанието на нашите деца, чийто живот е отсъдено да премине в един различен свят на друга култура, сред нови ценности и обкръжения. И нека този свят да е някак странно и по своему богат – ние не бива да лишаваме децата си от богатството и силата на корена, от който произлизаме… И от познанието за него.
Как по друг начин да направим това, ако не чрез връзката с езика, на който са написани стихове като “Жив е той, жив е !” Или:”Аз искам да те помня все така…”
Една човешка и родо любива идея, следваща традициите на българската духовност и любов към просвета и образование… Идваща от вековете назад, за да хвърли мост към поколенията напред… И за да съхрани българското ни самосъзнание, самоопределение и самочувствие.

Идея, сътворена от обич: това е идеята на Българското Училище “Св.Св. Кирил и Методий”.

Именно с обич и всеотдайност беше изпълнена атмосферата, в която протече тържественото откриване на Българската учебна година в Монреал. Настроението на деца, родители и учители бе приповдигнато и повлияно от създалия се типично български, трескав, почти възрожденски ентусиазъм, с който българина е приучен да почита този ден. Събитието беше изключително приятно за всички присъстващи и поради огромното старание на организаторите, в лицето на директорката Ива Беличка и всички членове на учителския екип, както и на хората дошли просто да помогнат. Подготовката бе наистина безупречна - празничност, богато украсена зала, портрети на първоучителите и на големите мъже на България: Паисий, Ботев , Вазов, Левски, Захари Стоянов, Алеко…, любимите училищни песни… Всичко това върна нас, възрастните, за миг в спомените и ни накара да потръпнем, а у децата провокира присъщото им любопитство и жажда да научат нещо ново и интересно за един език, един народ и една Родина, които, може би, малко познават, но които им принадлежат като неприкосновено и свято наследство. Частица от това наследство децата ще открият за себе си през новата учебна година, с помощта на своите учители: Петя Маноилова- 1 клас, Даниела Генчева- 2 клас, Димитрия Бакърджиева-3 клас, Яна Шопова- 4 клас, Иван Иванов- история и география, Мила Райкова-математика, Калина Раденкова - модерни танци, Емил Илиев - народни танци, Мария Динева - специалист-консултант -педагог, Ева Савова - специалист-консултант музика, Васил Ников - специалист-консултант художник, Станислав Германов - специалист-консултант художник. Директорката Ива Беличка им благодари за неоценимата помощ и готовност да жертват време и труд. Последваха приветствия от името на родителите към идеята, замисъла и целта на Българското Училище. Поздравително писмо беше прочетено и от името на Генералното Консулство на България в Торонто. Поздравителни думи бяха отправени от зам. посланика на България в Канада – госп. Данчев , който беше специален гост на тържеството, както и уверението за подкрепа и помощ от страна на Българското посолство в Отава.
Тържеството завърши с богата почерпка за деца и гости, осигурена от добрата воля на спонсори на събитието. Бе им изказана специална благодарност, както го заслужават – като на добри приятели и съмишленици.
Защото едно такова начинание – хуманно, но трудно и изискващо – не би могло да просъществува без съмишленици.
А българинът, където и да се намира по света, има нужда от своите ритуали – плод на особената българска духовност – които за него се превръщат в носители на българщината!
Какъв по–свещен ритуал от общуването с богатството на езика ни, на който е сътворена една литература – дълбока, стойностна и красива?
Какъв по-свещен ритуал от общуването с българските традиции и обичаи, които изразяват нравствеността на народа ни?
Какъв по-свещен ритуал от общуването с миналото, с една забележителна история на възходи и падения, която отрежда на своя народ особено място в мозайката на световната цивилизация?
Ще се докосват ли децата ни до тези ритуали, ще станат ли те част от живота им…? Това зависи от всички нас – от способността ни да ценим даденостите и да ги доразвиваме.

Да отведем децата при съкровищата на корените си!

Това ще бъде нашата награда.

На добър път!

Добре дошли
В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Добре дошли,

и от мое име на този вълнуващ за нас празник, откриването на третата поред учебна година за Българското Училище ”Св.Св.Кирил и Методий”, Монреал !

Вълнуваме се, защото това е наистина наш общ успех, който постигнахме за Българското Училище – да отвори врати за трета учебна година!

И тук е мястото да благодаря на всички, които вложиха немалко усилия за тази благородна цел. Родители и учители, без чиято помощ нямаше да се справим толкова добре. Отделяха от времето си, което можеха да прекарат със семействата си в тези неделни дни за отмора и почивка. Същото това време те посвещават на семействата на всички нас и на нашите деца!

И това са родителите: Яна и Борис Шопови, Миглена и Пламен Кюркчиеви, Мариета и Валентин Манолови, Илиана и Станислав Германови, Дарина и Иво Богданови, Бисерка и Иван Добреви, Гергана и Любен Стан , Ирена и Николай Чесновски, Илиана и Стоян Димитрови, Величка и Бисер Генови, Даниела и Димитър Йорданови, Мари-Жозеф и Владимир Канчев, Любена и Рангел Лалев, Елена и Емил Русенови, Мая и Момчил Хардалови, Борислав Бахариев, София и Титомир Дамянови, Зора и Ангел Яначкови, Елисавета и Тодор Младенов, Мина и Кирил Кирякови, Маноела и Иван Павлови, Пролет и Евелин Начеви, Десислава и Владимир Серафимови, Теодора Динкова, Олга Орманджиева и Христо Христов, Димитрийка и Димитър Гергинови, , и още много други, на които благодарим от сърце още веднъж за времето, което отделят и помощта , която ни оказват!

Това са и нашите учители: Петя Маноилова, Даниела Генчева, Димитрия Бакърджиева, Яна Шопова, Иван Иванов, Галя Василева, Калина Раденкова, Емил Илиев, Мария Динева, Васил Ников, Станислав Германов, Ани Евстатиева, Снежина Захариева, Мариета Манолова, Ева Савова, София Зафирова. И учителите от предишните години: Първолета Димитрова, Валентин Манолов , Катя Петкова, Павел Анастасов, Яна Драгиева, Тодор Кацаров, Лили Големинова, Светла Великова, Тодорка Каменова, Пенка Апостолова, Катя Караиванова, Моника Петрова. Валентина Крайчева.

Много ме радва спомена за това, с какъв ентусиазъм открихме това училище на 3.03.2001 год. и сега съм щастлива, когато виждам, че този ентусиазъм и възрожденски дух все още е тук , сред нас и пламъкът все още гори, независимо от ветровете и дъждовете, които все пак са част от ежедневието в живота на човека.

Бих искала да благодаря и на всички останали наши приятели, които ни помагат от сърце с каквото могат: Невена Зафирова, Румяна Харлев, Лидия Йосифова, Елица Митрополитска, Нели и Валентин Нинови, Тони Антонова, Петя Драгиева, Евгени Тороманов, Кристина Лазарова, Весела и Радослава Димитрови, Лиляна Георгиева, Мария и Николай Люцканови-бившия български ресторант “Боряна”, Николай Радулов. Ако пропускам някого, моля да ме извини.

Благодаря специално на Яна Попдонева за чудесната питка, която направи специално за откриването на училището – това беше голяма, вкусна, българска питка, върху която заедно със 6- годишната си дъщеричка Роси, бяха изписали цялата българска азбука! Благодаря Ви от сърце!

И сега бих искала сърдечно да благодаря и на двамата днешни спонсори за коктейлната маса: Д-р Вармиан и Владо- “Charcuterie du marche”. Благодарим и на всички останали наши спонсори, които сега не успяхме да уведомим навреме, но винаги с готовност и голямо желание помагат на Българското Училище: д-р Червенкова, д-р Трейман, д-р Радка Стойкова-зъболекар, д-р Ю.Петрова- зъболекар, Камелия –Фризъорски салон “Кеми”, Галя- voyages “Arevia”, Ева- ”Voyages professionnells”, Зара- Voyages Pentatours”, Владо-гараж “Роза”, Ончо-магазин “София”, Талеб, Виктор Петков-Футболен отбор “Левски”, Радка –“Fonten sante “, църквата”Св. Иван Рилски”, Георги Танев, Силвия Тодорова, Сашка Русимова.

Благодаря специално и на посолството в Отава за подкрепата, която ни оказват винаги, когато имаме нужда!

Бих искала накрая да кажа едно “Сърдечно благодаря!!!” и на моя съпруг Тома Белички, без помощта на когото , (и финансова и морална) не бих могла да осъществя нищо от това, което е направено досега за тези две години, откакто сме тук- и концертите на Георги Христов, Ваня Костова, Володя Стоянов, Тони Димитрова, Искра Радева, Маргарита Хранова, Иван Балсамаджиев, Сатеричния театър, Ритон, Йорданка Христова, и Концертът на Местните таланти , и първата дискотека в “Geri’s” бар, и първият български вестник “Зорница” в Монреал, чийто кръстник беше Тома и в който той написа “Дошло ли е време?- за българска църква в Монреал” и стана един от основоположниците на Църковното настоятелство и Българското Училище ”Св.св.Кирил и Методий”, което продължава да приема деца, желаещи да запазят българския език, вече за трета година!

Ще благодаря и на моята почти 7-годишна дъщеря Яна, която с много любов и грижа помага в отглеждането на нейното вече 11-месечно братче Иван!!!

Благодаря и на нашата баба Яна от Сандански, която много ни помогна и уши костюмчета на децата от училището за часовете по модерни танци!

Благодаря на всички за общите усилия, защото само така ще успеем и в реализирането на “българската идея”- с много любов, търпение и вяра!

Ива Беличка

zornica@sympatico.ca
Тел.: /514/ 369-0589
Cell.: /514/ 573-0589

***
Ще се учудите защо са всички тези благодарности
в началото на учебната година.
Защото, това са наши общи усилия и благодарение на тях, днес Българското Училище отваря отново врати за трета година!

***
за въпроси, свързани с Българското Училище -
записване, учебна програма и всички други въпроси,
вълнуващи настоящи и бъдещи ученици и родители,
следете страниците на вестник “Зорница’.

ОТЗИВИ ОТ

ПЪРВИЯТ

УЧЕБЕН ДЕН

Питка и мед - най-топлото посрещане, което ни накара да трепнем. Дори и на хиляди километри, се почувствахме като у дома. Образите на познати, но може би позабравени от забързаното ежедневие личности , ни върнаха време назад, в нашите ученически години - портретите от стената на Ботев, Вазов, Вапцаров, Левски, Райна княгиня и още 30 –ина български поети, писатели, революционери и исторически личности. Колко е хубаво да се почувствуваш българин и да дадеш тази възможност и на детето си - да знае от каква страна, с богата история, традиции и култура произхожда.

Бихме искали да поздравим смелостта, амбицията и самопожертвователността на това начинание и хората, заели се с тази нелека задача.

Родители на Първокласник в Българското Училище
“Св. Св. Кирил и Методий” в Монреал.

Слав, Любена и Рангел Лалеви

Благодаря !

Г-жа Беличка,

Бих искала да Ви благодаря за топлото посрещане вчера. Нашата 5-годишна дъщеря Александра е очарована и вече нетърпелива да види отново своята учителка следващата седмица!

Поздравления за чудесния проект!

До следващата седмица!

Marie–Joseй Phaneuf

KAK БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В МОНТРЕАЛ

ПОСРЕЩНА 2004 ГОДИНА

Огнян Янев

И тази година чаканото с голямо нетърпение от всички деца събитие настъпи. Макар и с няколко дни по-рано от официалната дата, Дядо Коледа не пропусна да навести и децата от Българското неделно училище” Св.Св.Кирил и Методий “ в Монреал. Както той самият каза, привлякла го българската реч на минаване покрай училището, което се помещава в сградата на Сollege de Brebeuf. Зарадвал се от възможността отново да послуша така обичаните от него български песни и да се нагледа на неповторимите български танци. И не остана разочарован, защото децата се бяха подготвили много добре през първия учебен срок и с типичен български ентусиазъм и жар поднесоха своята програма. А гостите, поканени специално за тържеството, и притаилите дъх родители, с трепет и вълнение следяха изявите на своите рожби .

Отначало най-големите ученици в Българското Училище, с класен ръководител Яна Шопова, разказаха как се празнува Коледа в различните страни и откъде произлиза този празник, след което с голям патос и старание бяха рецитирани български стихове.

После “окото” на зрителите беше привлечено от оригиналните костюми на най-малките танцьори на модерни танци, които, под вещото ръководсво на Калина Раденкова, показаха своите умения. Докато публиката още ги аплодираше, малчуганите бяха сменени от каките, които играха на същата мелодия, водени отново от Калина.

Дойде ред и на всички класове да покажат своите умения. Започнаха естествено най-малките палавници, водени от Весела Димитрова, които бяха и най естествени. Те бързо спечелиха симпатиите на публиката. Смях предизвика проявата на Габриел Янев, който този ден се присъедини към връстниците си и имаше голямо желание също да участва в програмата, борейки се да “завладее” микрофона. След малка бъркотия беше осигурен втори микрофон и страстите бяха уталожени.

Представиха се и първолаците, ръководени от своята учителка Петя Маноилова.Те рецитираха стихове за зимата и изнесоха сценка със снежен човек. Втори клас още по-уверено рецитираха стихове на родния си език с учител Яна Шопова, а под ръководството на Мария Динева изпълниха много нежен “Танц на снежинките” с белоснежни воали. Гласчетата на учениците на трети клас, с преподавател Дима Бакърджиева, съвсем ясно и отчетливо ехтяха в притихналата зала.

А четвърти клас- групата на най-големите ученици отново излезе на сценатата, този път под ръководството на преподавателя по история Иван Иванов и разтупкаха сърцата на всички българи в залата с историческата пиеса за хан Крум и аварите. Законът на хан Крум за клеветниците, крадците, подкупността и пианството отново ни напомни за България и нашата история...

След което дойде и връхната точка в програмата - песента за “майстор Славе” с едно невероятно изпълнение на вокал и хореография, пресъздаваща вграждането на девойка в чешмата. Сцената се оказа тясна за многобройните участници, които с истински професионализъм в национални носии пресъздадоха българския фолклор и битие. Игривата мелодия и закачливите думи още дълго звучаха в ушите на публиката и мнозина от тях си ги тананикаха.

Настъпи и най-чаканото от децата събитие – раздаването на подаръците. Всяко дете получи своя подарък и лакомства от ръцете на Дядо Коледа и придружаващите го Снежанка и едно джудже. Не бяха забравени и добрите учители от българското училище. Техните подаръци бяха връчени лично от директорката на училището, г-жа Ива Беличка. Подаръци получиха и най-заслужилите помощнички на Ива Беличка , които отделиха много от така ценното си и никога не достигащо свободно време, за да помогнат за това събитие - Росица Янева , Марияна Ганева, Мария Динева.

После дойде и реда на малка викторина проведена от Весела, при която най досетливите от децата и публиката получиха награди и sertificat- cadeaux, осигурени от Галя Мардиросян - Voyages Arevia, фризъорски салон “Kemi” и Gery’s bar.

Подаръци получиха и всички присъстващи в залата деца, които не са ученици в училището, но имат братя и сестри там или са просто приятели. После Дядо Коледа прочете списък с имената на спонсори и помощници, дали своя принос за организирането на това тържество. Разбира се най големият “ виновник” за това беше директорката на училището, за която бяха топлите поздравления от Белобрадия старец. Той подчерта, че има и друга причина да я поздрави и с голямо вълнение обяви и честити рождения ден на една малка рожба, навършваща цели две годинки, а именно вестник “ Зорница” - първият български вестник в Монреал. Вестникът, посрещан с голям интерес не само от българите в Монреал, но и от цяла Канада, Америка , България и всички страни, в които има българи и които имат шанса и възможността да го четат и получават. Дядо Коледа поздрави главния редактор на вестника, директор и организатор на българското училище в Монреал, г-жа Ива Беличка и пожела дълъг живот на вестника и създателите му и да огрява все така всички български сърца в чужбина.

Всички се почерпиха с подготвените за случая сладкиши, напитки и торта, а тържеството приключи с изпълнение на вечната българска песен “Хубава си, моя горо”, изпълнена от Ева Савова, Мария Динева и припявана от всички присъстващи в залата, които с радост и тъга в сърцето пееха и си спомняха...

Христина Василева

Пристигайки преди седмица в Монреал, се отбих в магазин София, за да си напазарувам. Оказа се, че това е не само магазин с качествени български продукти, но и нещо като център за комуникация на българите тук. Там, заедно с продуктите, получаваш и български вестник Зорница, а това е вече прозорец за връзки и информация. Така научих и за празника, организиран в Българското неделно училище по повод Коледа. Интересът ми беше голям, нетърпението за този празник също.

И ето, денят е 21 декември, типичен зимен ден за Монреал, аз забързана влизам в училището, където се организира тържеството. Първото впечатление е суетата в коридора, децата се лутат напред-назад в подготовката, а лицата им са озарени от щастливи усмивки и желание да се изявят, да зарадват своите родители и всички гости в залата, която е украсена празнично, подиумът е отрупан с цветя и усещането е сякаш си у дома – топла и уютна атмосфера. Дядо Коледа, Снежанка и Джуджето са също в очакване на тържеството, подготвили своите подаръци за дечицата. От стените гледат Кирил и Методий, Левски, Елин Пелин, Яворов, Вапцаров... Дух български витае навсякъде.

Тържеството започва, една след друга се редуват изявите на учениците - български стихове, песни, танци, сценки... Чудесни костюми за всеки танц – и модерни танци, и народни... Децата са въодушевени, развълнувани, организаторите също. Малките грешки и пропуски не притесняват никого, обратно - получава се още по-задушевна, семейна обстановка, желанието е голямо, духът е празничен и български, и атмосферата напомня “Радини вълнения” (Под игото).

Толкова самоотверженост и желание бликат от всяко изпълнение на децата, че сърцето ти се стопля и сълзи на радост и гордост се появяват в очите ти. Родителите са развълнувани и се опитват да запечатат тези моменти, кой с камера, кой с фотоапарати.

Малките братчета и сестричета, бъдещите ученици в българското училище, също имаха възможността да се изявят на сцената в една от почивките. Тържеството завърши с подаръци за всички деца , викторина за присъстващите и почерпка за малки и големи.

Идвайки тук за първи път, не познавайки никого, освен самоотвержената организаторка Ива Беличка, аз се чувствах сред свои, потопих се поне за 2 часа в тази празнична българска атмосферa. Бях горда и щастлива, виждайки съхранения български дух, въпреки разстоянието, което ни дели от България, въпреки трудностите на всеки един от нас.

Нека и занапред се радваме на подобни тържества и помагаме за запазването на българското у децата ни! Благодаря за това чудесно празненство и желая на всички българи весела Коледа и щастлива Нова година!

ГАЛЕРИЯ И СТАТИИ - главна -->