ÃÀËÅÐÈß
È ÑÒÀÒÈÈ - ãëàâíà -->
- ÍÀ×ÀËÎÒÎ
2002
Не
се гаси туй,
що не гасне...
Катя Петкова
24 ìàé, 2002
Èâà Áåëè÷êà
На 26 май
2002
Българското
Училище в Монреал
раздаде своите
първи свидетелства
Лили Големинова
Първата
учебна година
на Áългарското
Óчилище започна
учебния процес
с първите
записали се
45 деца.
|
Катя
Петкова
Българското
Óчилище в Монтреал
най-после отвори
врати – в неделя
сутрин, в деня
на националния
ни празник,
3 Март.
Дългоочакваното
събитие събра
заедно 45 деца,
техните родители,
7 преподаватели
и много гости.
С откриването
на училището
се реализира
отдавна съзрялата
идея за съхраняване
и развитие
на националната
ни идентичност,
култура и език
сред най-малките
българчета
в Монтреал.
За тях, растящи
в чуждоезична
среда, е важно
да съхранят
живия, непосредствен
допир с хилядолетната
българска
култура и писменост,
първооснова
на славянските
азбуки и явление
с огромно влияние
в европейското
културно развитие.
“...
училището
в историята
на България
винаги е било
огнище на българщината,
играло е ролята
на обединител,
носело е пламъка
на просвещението
и на прогресивните
идеи, както
в миналото,
така и сега.
Нуждата от
училище е още
по-осезателна
за една национална
общност далеч
от родината,
с потребността
да се опре на
вярата, на културата
си, да се обърне
и потърси корените
си” - каза в приветственото
си обръщение
Катя Петкова,
учител .
“Беше
чудесно преживяване,
децата са толкова
будни и живи,
удоволствие
е да се работи
с тях”, сподели
Снежина Захариева,
преподавател
по български
език и литература.
“Много ми хареса
“ – възкликна
9 годишната
Снежана Стратиева
– “Най-напред
като се запознавахме
и после, като
четохме стихотворения.
Искам да идвам
пак!”
Първият
учебен ден
беше открит
с традиционния
училищен звънец,
питка с мед
и с пожеланията
всичко да върви
“по вода”. Г-ца
Радослава
Димитрова
подари от името
на българското
дружество
в Монреал портрет
на светите
братя Кирил
и Методий и
пожела успех
на преподаватели
и ученици.
Училището
предлага програми
по български
език и литература,
история и география,
математика.
Възможно е
и включването
на часове по
музика, информатика
и естествени
науки. То ще
отваря врати
за своите възпитаници
всяка неделя
сутрин на площад
“Декари”, 6900, ет.2,
стая 217а. Допълнителна
информация
може да ви предостави
Директорката
на Българското
Училище, г-жа
Ива Беличка
на тел: (514) 933 11 67. (тел.
е сменен : 369-0589)
В
края на първата
ни учебна година,
26.05.2002, се организира
училищно тържество
по случай празника
на патрона
на училището”Св.Св.
Кирил и Методий”
и края на учебната
година. Всеки
клас участва
със собствена
програма – песнички
и сценки от
детски приказки.
Най-големите
се представиха
и с български
поетичен рецитал
по много наши
известни класици.
Литературно-музикалната
програма продължи
над 3 часа и много
изненада, развълнува
и очарова всички
родители и
гости, които
с възхищение
споделяха,
че не са имали
такива очаквания
за постиженията
на децата за
тримесечното
кратко учебно
време на училището.
А децата
бяха истинската
причина за
веселото настроение,
сълзите, усмивките
и възторга
в очите на родители
и гости. Децата,
които заразяваха
всички наоколо
с искреното
си желание
и ентусиазъм,
чистотата
и невинността,
разкриващи
се чрез българският
език и изкуството.
Ето, това е мечтата
на всеки родител
- децата му да
са щастливи
и доволни, както
от игрите и
заниманията
си, така и българското
и родното...
Извинявайте
за емоционалното
отклонение
, смятам, че това
са дълбоките,
макар и понякога
добре прикрити
чувства, във
всяко българско
сърце, независимо
в коя част на
земята се намира..
Èâà Áåëè÷êà
Лили
Големинова
Тържеството
беше наистина
вълнуващо, както
подобава на един
истински, при
това двоен празник
– тъй като училището
носи името на
Светите Равноапостоли
Кирил и Методий,
а връчването
на дипломите
по стара българска
традиция съвпадна
с Празника на
Славянската
култура и писменост.
Макар
и само за три
месеца /тъй
като училището
отвори врати
на Националния
ни празник
- 3 март/, децата
показаха, че
са научили
наистина много.
Училищният
концерт в уютната
зала “Justine Lacoste Beaubien“, празнично
украсена с
балони и цветя,
беше открит
откри тържеството
с песни, стихчета
и игри, окуражавани
от своята учителка
Маритета Манолова.
След това всяка
буква от българската
азбуката оживя
в стиховете
на децата от
класа на Валентина
Букреева. Техните
другарчета
от класа на
Моника Вълева
представиха
пред възторжената
публика драматизация
на българската
народна приказка
“Дядовата ръкавичка”.
Прозвучаха
и любими детски
песнички като
“Хей, ръчички”
и “Теменужке,
мила дружке”,
а малчуганите
дори тропнаха
едно хорце
под вещото
ръководство
на Ева Савова,
като особено
бурни ръкопляскания
предизвика
веселата музикална
постановка
на “Горската
бригада”. В края
на първата
част имаше
и солови изяви
– Тони изпя “Сладкопойна
чучулига”, Вероник
и Джесика демонстрираха
своите клавирни
умения, Иван
- песен на "Тангра"
- "За мен отдавна
хората говорят".
Втората част
започна със синтетичният
спектакъл “Легенда
за Воина”, постановка
на Венцислав
Фичев, в който
се преплитаха
танци, легенди
и бойни изкуства,
интерпретирани
с голямо майсторство,
с участието на
Цвета Манолова,
Калина Раденкова,
Стефан Фичев
и Венцислав Фичев.
Голяма
свежест в програмата
привнесе непресъхващият
хумор на Чудомир,
поднесен сърцато
от “по-големите”
– актуалните
текстове разсмиваха
не само зрителите
в залата, но
понякога и
самите участници.
Учениците
от горния курс
разкриха красотата
на нашия език
в творчеството
на гениалните
български
класици Ботев,
Вазов, Вапцаров,
Яворов, Смирненски,
Дебелянов,
Лилиев и др.
Драматизацията
по притчата
на Николай
Райнов за живота
и делото първоучителите
Кирил и Методий
и техните ученици
събуди най-съкровените
чувства в сърцата
на всички присъстващи.
Празникът
завърши с химна
“Върви, народе
възродени”
и с тържественото
връчване на
свидетелствата
за приключване
на учебната
година. Всеки
ученик получи
подарък - книжка
от България,
за което допринесоха
също Георги
Танев и Еди
Язаджиян. По
случай 1 юни
на всички деца
в залата, ученици
и гости, бяха
раздадени
подаръци.
Дълго след
официалния
край на почти
3-часовата програма
в залата ехтеше
детски смях,
а родителите
разговаряха,
запознаваха
се, споделяха
и се уговаряха
за “детски срещи
за игри” през
заслужената
ваканция. Защото
Българското
Училище съумя
да даде не само
знания и любов
към родния
език, към българските
книги и музика,
но и създаде
онова топло
чувство за
общност и съпричастност,
при което на
децата, а и на
“възрастните”
не им се разделяше,
тъй като всички
бяха открили
приятели. Дано
все повече
неща ни събират
така! Приятна
ваканция! И...до
следващия
училищен звънец!
 >
Êîíêóðñ çà äåòñêà
ðèñóíêà
|
ÃÀËÅÐÈß È ÑÒÀÒÈÈ - ãëàâíà -->
>