ЗОРНИЦА - Това е името на звездата, която се нарича още Вечерница
и която всяка вечер изгрява първа и залязва сутрин последна -
като Надеждата, която никога не бива да губим!
КАНАДСКО - БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЗОРНИЦА" - Монреал

Борислав Бахариев, Евгени Тороманов, Ива Беличка, Иво Богданов, Катя Петкова, Лили Големинова, Тома Белички

Гости и Приятели на вестник ” Зорница”(на снимката):

Борис и Оля Неплох редактори на руския вестник “Montreal - Toronto”,
Ева Савова и Иван Шекерджиев подготвиха музикалното оформление на вечерта, Ангел Ценов, Дарина Богданова, Димитър и Емилия Димитрови , Еди и Роси Язаджан, Моника и Георги  Петрови, Николай Щинков (зад обектива), Тодор Кацаров


***************************************************************

20.12.2001г., Монреал

ЗДРАВЕЙТЕ на всички българи в Монреал!

    Това е Първият брой на българският вестник “Зорница”, който ще излиза като притурка към руският вестник “Монтр еал-Торонто”. Започваме с 2 страници, надяваме се постепенно да можем да ги увеличаваме.
    Зорница е първата звезда, която виждаме привечер и тази, която остава последнадо сутринта. Нека Зорница бъде символ на Надежда и Светлина, която блещука в д алечината...
    Бихме искали българският вестник “Зорница” освен да предостави информация, да бъде и една връзка между всички българи в Монтреал.
    Нека се опитаме да се съюзим, да направим едно българско ядро, едно българско семейство, тук, в Монтреал и Канада, за да ни е по-леко, когато минаваме през трудности, за да бъдем заедно в радости и неволи!
    Знам, че за някои съм прекалена ентусиастка, но мисля, че ако човек има желание, трябва, длъжен е да опита. И ако имаме повече дух у нас, повече увереност и най-вече желание, можем да заразяваме и другите около нас с ентусиазъм, оптимизъм и сили. Това е най-малкото, което човек може да получи от близки и сънародници – да получи не само информация, но и разбиране, морална подкрепа.
    Нека покажем добротата, човечността, която се крие във всеки човек, нека те да бъдат нашия предпазен щит.
    Осъзнавам, че звуча прекалено поетично и ентусиазирано, но понякога, може би, точно това е необходимо...
    Каквото можем – нека направим заедно!
    Хубаво е, когато човек знае , че не е сам.
    Мисля, че във всеки от нас го има това желание, нека го освободим, нека бъдем задружни и да осъществим връзката между нас в този град - Монреал. Да направим каквото можем заедно- защо не и българска църква, защо не и българско училище за нашите деца в съботните дни и заедно да се събираме и да се веселим с нашите български певци, които успяват да възпламенят в нас българското и да ни заредят с нови сили!
     Достатъчно е човек, дори и неволно, да се замисли над това, да се прокрадне в съзнанието ни, и то ще изплува точно в подходящият момент!

Надявам се!
Ива Беличка
20.12.2001,Монреал

*****************************************************************

Българско Възраждане-М о н р е а л 2001
5.12.2001 -
Концерт на Георги Христов и още много последваха
20.12.2001 -
Първи брой на Вестник Зорница
03.03.2002 –
Откриване на Българското Училище
”Св.Св.Кирил и Методий”
19.02.2002 - Панахида за Васил Левски
06.04.2002 Първото събиране за църква

И днес, когато всичко това вече е реалност, след 51събития, които организирахме за първите 2 години, може само да се гордеем, че сме го постигнали с общи усилия и да го поддържаме и развиваме колкото можем.

 

 

francais.html