Здравейте отново, Приятели,

Заповядайте
на 27 Юли 2002 г. в Монреал
на концерта на
Тони Димитрова
С най-добрите песни за любовта и морето

Да си припомним какво казват

Другите за Нея:

Стефан Диомов: Тони е рядък случай в моята дългогодишна практика на музикант. Тя притежава изключително колоритен глас, съчетан с непосредствено и сърдечно сценично поведение.

Недялко Йорданов: Когато слушам дрезгавия глас на Тони, усещам вкус на море и мирис на водорасли и се връщам отново в неповторимото приключение, което се нарича бургаско детство.

Тончо Русев: Първата ми среща с изкуството на Тони беше в летния театър - Бургас. Останах възхитен от неповторимия й тембър, толкова липсващ в панорамата на българската поп музика. Убеден съм, че й предстоят щастливи артистични мигове. Желая й го от все сърце ! И дано Господ бъде с нея!

Да си припомним и нейните 3 албума:

1- ви албум  “Ах, морето” – 1997 год.
С участието на група “Горещ пясък” и дует “Маляос”
Музик.ръководители: Стефан Диомов и Стефан Маринов

2- ри албум “Как си, Тони” – 1999 год.
С участието на Борис Гуджунов, Жан Шейтанов, Стефан Диомов, група “Горещ пясък”, вокална група “Бием”
Музик.ръководител: Стефан Диомов

3-    ти албум  “Съмва се...” – 2001 год.
С участието на Орлин Горанов, Васил Найденов, група “Горещ пясък” група “Горещ пясък”, вокална група “Бием”
Музик.продуцент: Стефан Диомов

И нейните песни, като:
“Ах, морето”, “За тебе хората говорят”
“Кой си ти”, “Старият капитан”, ”Как си, Тони” и мн.др.

Място и Дата:
27.07.2002 (събота) от 19:30 ч.
Children Hospital ”Ste Justine”

Ива и приятели

ЗА СЛЪНЧЕВАТА ТОНИ И МОНРЕАЛСКАТА ПУБЛИКА

За голяма наша изненада, концертът на Тони
имаше голяма посещаемост в Монреал,
въпреки назрялото лято и дългите ваканции!
още една изненада-
“странното” ми хрумване за песнопойки
с 2 от най-нашумелите й песни,
се възприе от публиката с отворени обятия
и цялата зала пееше с пълен глас
и то с голямо удоволствие и желание за още песни!!!
А нали това е и идеята на български концерт в чужбина –
да се насладим на българска музика
и да се разтовари и стопи напрежението от работното ежедневие!
Ива Беличка

Лили Големинова

Концертът, с който ние, българите в Монреал, ще запомним лятото, безспорно е гостуването на Тони Димитрова. Залата беше пълна, въпреки че много от присъстващите бяха напуснали България далеч преди да изгрее звездата на Тони Димитрова, което не им попречи да пеят заедно с нея “За тебе хората говорят” и “Ах, морето!”, при това не по един път , а по два пъти. Тя доказа, че умее да увлича всички около себе си благодарение на дрезгавия си глас, безкрайно естественото си поведение и ... на “онази магия”, която този път наистина се получи.

Тони е откритие на създателя на “Тоника СВ” Стефан Диомов. Преди да запише първата си песен за албума на фондацията на Ева и Гого от “старата” Тоника, тя е пяла по ресторанти първо кавъри на Бони Тейлър и Тина Търнър /гласът и отлично пасва за този репертоар/, а после гръцки песни – “Така се наложи, но ги пеех със сълзи в сърцето, защото те в Гърция не пеят български песни, нали?”, споделя Тони.

Тони Димитрова стана голяма звезда само за едно лято, през което цялото ни Черноморие се огласяше от “Капитане” и “Ах, морето!”. Хората просто я харесаха веднага , може би защото тя съумя да вдъхне живот на позаспалото понятие “шлагер”. Неслучайно още преди да стане известна в цяла България през 1998-ма, Тони е печелила наградата на публиката на Фестивала  “Бургас и морето”, за учудване и завист на вече утвърдени нейни колеги. Песента се казва “Точно в полунощ” и освен признанието на публиката, получава и трета награда в конкурсната програма. По-късно Тони Димитрова на два пъти печели този престижен български фестивал.

Разбира се, повечето от песните и са написани от Стефан Диомов, но постепенно се прибавят и други автори – Стефан Маринов, Краси Гюлмезов, Руслан Карагьозов. Това е и екипът, работил с нея при реализацията на последния и албум “Съмва се...”, който бе издаден в началото на тази година от музикална къща “Стефкос Мюзик” / името не е съвпадение, това е компанията на Стефан Диомов/.  Заглавната песен на албума обаче е написана от тандема Стефан Димитров-Богдана Карадочева, които Тони много уважава. За нея текстовете са изключително важни и затова тя обича да работи “ с поети, а не с текстописци”.

Напоследък Тони записа и доста дуети – с Васил Найденов, Борис Годжунов, Орлин Горанов.Най-голямята и мечта е да пее с Наско от “БТР”, а също много би я зарадвало, ако някой и напише рок-балада “ама наистина хубава, класическа рок-балада!”.

Най-хубавият и концерт? “Ами...май първият ми самостоятелен концерт, който при това не беше например във Бургас или Созопол, а в Силистра и отидох със свито сърце, казвах си – кой ли пък ще дойде – отивам, залата препълнена, хората знаят песните ми наизуст...И, разбира се, концертът в зала 1 на НДК през 2000 година,него никога няма да забравя.”

Сега тефтерът на Тони, който тя с гордост ми показа, е препълнен от ангажименти. Във времето,когато повечето певци се оплакват от лошия момент и лошия пазар, тя не може да дори да приема всички покани за участия, които получава.  За Тони Димитрова публиката в големите градове и в малките градчета е еднакво важна. “Не мога да не отида да пея на Празниците на морето в Царево или в Поморие, като знам, че хората ме чакат!”, казва тя и човек инстинктивно усеща, че наистина го мисли, защото при Тони просто няма капчица фалш или поза.

Но най-голямата и радост е у дома, в Бургас, където Тони все бърза да се прибере.  Там е 2-годишна и дъщеричка, най-голямото постижение на Тони Димитрова.

Но да се върнем на концерта в Монреал – на него Тони изпя всичките си хитове, всички песни, които обича, и публиката участваше заедно с нея от началото до края. Всички пригласяхме “Давай,Тони” и “Дръж се,Тони” в едноименната песен, всички си спомняхме за морето, когато звучаха “морските” песни, всички се смяхме през сълзи на “Какво да се прави – балкански синдром”!

Тони сподели, че това е най-хубавият и концерт и най-хубавата публика в Канада, раздаде автографи и се снима наистина с всички, които я помолиха, а те хич не бяха малко. Веднага на следващия ден Тони си замина за България. Защото там я чакаше след броени дни юбилейния 20-ти Фестивал “Бургас и морето”, а самата вечер на деня, в който пристига в България...”...веднага тръгвам за Бургас, пристигам към 20 часа, минавам само през фризьорката и отивам за концерта на Веско Маринов,той ме помоли да съм там, за да изпеем дуета, който записахме. “ Защото Веселин Маринов е добър приятел и добър човек. А за Тони Димитрова приятелите са важни, много по-важни от финансовото изражение на успеха. Важна е и усмивката – а Тони се усмихва непрестанно, от сърце, така естествено, както и пее – без да се пести!