|
ПИСМО за ПРОШКАТА в 2006 година
На
18 май следобяд, в 15.40 в Монреал един шофъор
на ученически автобус (голям автобус с табела:Специален)
в Cote St Luc, прави завой до училище St Luc.
Не вижда пресичащите 16-годишни българчета - учениците Юлия и Иво,
и ги удря с автобуса.
Леко е ударен крака на Иво, а Юлия е съборена на земята и гумите
на автобуса минават през ханша й.
И пешеходците и автобусът са имали зелен сигнал на светофара. Не
се знае все още дали
мъртвият ъгъл е причината, но шофъорът не е видял пресичащите ученици
и даже не разбира,
че е преминал през момичето.
Учениците от автобуса, виждайки и усещайки как автобусът преминава
през момичето, наскачат и
те са тези, които съобщават това на шофъора... Установявайки това,
шофъорът
получава шок и припада...
За щастие, директорката на близката детска градина в този момент
вижда злополуката
от прозореца на кабинета си и звъни на 911.
За 20 мин. момичето е закарано в детската болница
" St Justine" и е оказана изключителна помощ.
Там са направени 2 операции,
първата от която животоспасяваща.
Третата, много продължителна и също с изключително значение за състоянието
на Юлия,
се извършва в специализирана болница за тежки случаи. Момичето и
досега е там, където, за голяма радост на родителите и голяма почуда
на докторите, тя се възстановява с бързи крачки.
Докторите казват, че шансовете са налице
и са много големи, но са необходими
още много работа и време за възстановяване на
физическото състояние и силния й дух!
А
Юлия, като всяка българска жена,
независимо от крехкото си тяло,
е успяла да запази несломимия си дух и скоро след като спират упойките,
тя започва да размишлява върху случилото се, което много добре си
спомня.
Пита Иво, който често е при нея и много я подкрепя: "Как са
съучениците?", пита майка си и баща си:
"А възможно ли е наистина толкова непознати
да дават помощта си
и то с широко отворено сърце?",
пита полицаите, които също я посещават:
" Как е горкият шофъор?" ...
Нека да помислим всички ние,
хората около 16 -годишната Юлия !?
Дали не трябва да си вземем всички ние,
по-възрастните някакъв урок,
който сме пропуснали
в забързания ритъм на живота около нас ???
Дали трудностите, които преживяваме,
ни помагат да осъзнаваме и оценяваме още по-ясно
мъдростта и ценността на живота?
Дали всеки от нас, дори да познава на теория отлично смисъла на
живота,
успява всеки миг да отговаря
на предизвикателствата, на изпитанията на живота, така, както е
необходимо,
така, както Бог ни напомня: "С любов и добро!!!?"
Дали не трябва да се вслушваме
във всеки един от нас, дори и в нашите деца,
които са чистия извор на искреността и любовта?
Дали знаем точно значението на "Прошката"?
Тази, дето е истинска, искрена и от сърце?
Дали, дали, дали...?
И накрая, нека да завърша с една молитва:
"Ти, Господи, който си на небесата,
да се свети твоето име,
както на Небето, така и на Земята!
Господи, моля те от сърце, прости ми греховете,
както аз прощавам на другите!
И моля те, закриляй ме от Лукавия!
Господи, благодаря ти от сърце
за Хляба, Любовта, Добрината и Закрилата,
която ни изпращаш всеки ден!
Моля те, помогни ми да съхраня в мен
любовта, търпението и разума,
за да помагам с каквото мога.
Моля те за здравето на всички хора по света,
за любов и мъдрост, с която всеки човек,
дошъл на тази земя да изпълни това,
за което се е родил!
... ... ...
Банкова сметка за набиране
на средства за Юлия
0654 628 2494 Canada Trust
Сумата
може да се внесе
в брой или чек на името на майката на момичето
Tsenka Hristova Milcheva
адрес, на който
може да изпращате чекове по пощата: 7925 Kingsley, ap. 1408, Cote
St Luc, Qc, H4W 1P5
Благодарим Ви!!!
|
